Недалеч от централната част на Бургас, в землищата на кварталите Ветрен и Банево, е разположено историческото селище Аква Калиде. 

През Средновековието той е споменат с имената Терма и Термопол. Доказано е, че минералните бани са посещавани от Филип II Македонски, ромейските императори Юстиниан I и Константин IV Погонат, византийската императрица Ино Анастасия, българския кан Тервел, и султан Сюлейман Великолепни. Днес на територията му са разположени известните Бургаски минерални бани.

Археологически находки показват, че лечебните свойства на горещия извор били известни от VI – V хилядолетие пр. Хр., когато близо до него са създадени три селища. Траките превърнали извора в средата на I хил. пр. Хр. в най-почитаното „светилище на Трите нимфи“, което векове наред привличало много поклонници. Най-ранните сведения за днешните бургаски минерални бани са от IV век. пр. Хр., когато Филип II Македонски е летувал там.

Първите бани при светилището на Трите нимфи край Бургас са изградени, когато Рим завладява тракийските земи в средата на I век. По времето на управлението на император Траян (98 – 117 г.) Анхиало е избран за административен център на района и благоустроен в обществени бани с два големи басейна. По същото времето бил изграден важния римски път Виа Понтика през Дюлевския проход, свързващ новосъздадения град Марцианопол /Девня/, Анхиало и Адрианопол. При баните била построена важна пътна станция, наречена Акве Калиде (от латински Aquae Calidae – горещи води). Това е първото име, с което е изветен градът от писмените извори.

Пътната станция е отбелязана на първите римски карти за днешните български земи. Най-голяма слава на Акве калиде носело светилището на нимфите, което продължило да съществува през римската епоха. То носело името Анхиалските нимфи, а баните – Анхиалски поради близостта на селището до административния център. По времето на друг римски император Септимий Север (209 – 211 г.), там три години се провеждали специални тържества и спортни игри, наричани „Северия Нимфеа“. Най-ранното споменаване на името „Акве калиде“ е под името Аквис Калидис в Певтингеровата карта като пътна станция между Анхиало и Кабиле.

Първото описание на града Акве калиде е направено от готския историк Йордан (VI век). В неговата „Римска история“ той описва нападенията на готските племена тервинги и карпи през 257 – 270 г. срещу градовете по Западното Черноморско крайбрежие. Те разграбили и опожарили близкия Анхиало и спряли при Аква калиде. 

Сградите на баните са възстановени и разширени в края на IV-V век. Според хрониста Прокопий Кесарийски по времето на Юстиниан I около града са изградени крепостни стени. Пак Йордан описва града през 6 век като най-първият и най-добрият измежду многобройните други извори в целия свят за лекуване на болни. Запазено е описанието на съпругата на император Тиберий II, Анастасия, която около 580 г. успешно се излекувала в Термопол и в знак на благодарност подарила императорската си мантия на местната църква.

През Ранното средновековие градът става известен като Терма или Термопол (от гръцки термос = топъл и полис = град. Под това име той се оказва в центъра на вниманието на кан Тервел, който в 708 г. близко до Терма нанася съкрушително поражение на ромейския император Юстиниан II ( Битка при Анхиало). При последвалото разширение на българските граници на юг, след преминаването на областта Загоре в български ръце, градът Терма остава в пределите на България. Минералните бани продължили да функционират, а градът около тях се разраснал в следващите векове. В средновековните извори той е наричан още Термопол и Мегали Терми.  

След създаването на Латинската империя през 1204 г., последвалите войни с българския цар Калоян и пленяването и смъртта на латинския император Балдуин Фландърски в българската столица Търново, неговият брат Анри Фландърски предприема наказателен военен поход срещу българските градове на юг от Балкана. През 1206 г. Анри Фландърски завзема Термопол. След тридневния престой на латинците Анри Фландърски заповядва градът да бъде изгорен. След този пожар Термопол не можал да се възстанови повече. В следващите години баните били възстановени, но не и градът.

Около 350 години след пожара на латинците османският султан Сюлейман I (1520 – 1566 г.) лекувал през подагра в баните и заповядал изграждането на нова баня върху полуразрушените български басейни. Султанският хамам е запазен.

Селището, което се запазило до баните, било преименувано на Лъджа. В османски документ от 1502 е записано, че днешен Бургас е в землището на Лъджа, в Айтоската нахия. През XVII век Лъджа е част от чифлика на Юсуф баше и в него живеят 16 християнски семейства, а през 1666 г. 26 християнски семейства; по-късно баните стават известни като Лъджите.

След Освобождението баните са известни като Айтоски бани, тъй като са в пределите на Айтоската околия. В следващите години в землището на античния Акве Калиде се заселват предимно бежанци от Одринска Тракия. През 1934 г. Лъджа приема името Баня, а през 1950 г. Банево. През 1900 г. баните преминават към Бургас, но запазват името си до 1980-те, когато окончателно са преименувани на Бургаски минерални бани, а през февруари 2009 г. Банево е присъединено към град Бургас.

Първите проучвания са правени от Богдан Филов през 1910 г.

От 2008 г. под ръководството на н.с. Цоня Дражева и доц. Димчо Момчилов се провеждат мащабни археологически разкопки, които през 2010 г. разкриват площ от 3800 м², включително и древните терми, северната порта и част от крепостните стени с дебелина от 5 метра. През юли 2011 г. античния и средновековния град и площ от 36 000 м² са обявени за археологически резерват Акве калиде – Термопол.

През 2012 г. започна нов етап от проект за археологически разкопки, консервация, реставрация и социализация на древния град. Предвижда се намерените артефакти ще бъдат събрани и експонирани в нов етнографски и музеен комплекс с посетителски център.

На 18 септември 2015 г. е открит реставрираният музеен комплекс, който включва банята на Сюлейман Великолепни с мултимедийна програма, чешмите с минерална вода, открита сцена със стъклен под над разкопките.