На 34 км на юг от Бургас, недалеч от Странджа пранина, е разположен Созопол - град в Югоизточна България на Черно море. Той се простира на няколко малки полуострова в южната част на Бургаския. С население от 6428 души по данни на НСИ от 31 декември 2019 година, градът е осмото по големина населено място в Област Бургас и е административен център на Община Созопол. Наследник е на гръцката колония Аполония и заедно с Несебър е един от най-старите български градове. От античността до XVII век Созопол е процъфтяващ търговски център. Той е известен като рибарски и винен център и заема важно място в търговията със зърно от Тракия. От късната античност градът се развива като важен църковен център с множество средновековни манастири.

Със своето културно-историческо минало, със запазената си архитектура от XVIII – XIX век, своите плажове и ежегодните празници на изкуствата "Аполония" Созопол привлича днес множество туристи.

Първото име на града, дадено му от гръцките колонисти при неговото създаване е Антеа. То е променено по-късно в Аполония в чест на древногръцкия бог Аполон, покровител на изселниците, почитан и като лечител. За да бъде различаван от други градове с името Аполония съществували по-това време, градът е известен и с пояснителния си епитет Понтика, тоест Понтийска, Черноморска или Магна, Велика.

От късната античност Аполония е известна като Созополис, в превод Град на спасението, избавлението или оздравяването.

Климатът в Созопол и региона е комбинация между влажния субтропичен климат и средиземномоския, със сравнително топли, но ветровити зими (средноянуарска температура +6 °C) и дълги, топли лета (средноюлска температура +27 °C). Черно море и въздушните преноси от Средиземно море са основните му формиращи фактори. Преобладават зимните северозападни и югозападни ветрове и то с почти двойно по-голяма скорост от средната за страната.

Градът е разделен на Стар и Нов град, между които се намира Морската градина. Старият град е разположен на малкия полуостров Скамний, вдаден между Созополския залив и залива Коренята. Скамний е свързан чрез изкуствен насип и вълнолом с остров Свети Кирик с площ от 80 декара, разположен на 250 метра северозападно от Созопол. Северната част на полуострова завършва с нос Скамни, а южната – с нос Харманите. По протежението на залива Коренята до полуостров Колокита се намира най-новата част на града – квартал Харманите. Полуостров Колокита и заливът Каваци бележат южната граница на града.

В акваторията на Созополския залив се намират остров Свети Иван и разположеният до него малък остров Свети Петър.

На територията на Созопол и в непосредствена близост са обявени няколко защитени територии за опазване на застрашени животински и растителни видове:

Острови Св. Иван и Св. Петър

Колокита

Пясъчната лилия

Пясъчни дюни в м. Каваците

Пясъчни дюни между къмпингите „Златна рибка“ и „Градина“

Бакърлъка (защитена зона)

Алепу

Археологическите проучвания в района на днешен Созопол започват през 1904 година, когато френски екип под ръководството на френския консул в Пловдив Дегран се насочва към Созопол, за да търси античната Аполония Понтика. Резултатите от разкопките са публикувани от археолога Жорж Сьор през 1924 г. във френското научно списание „Ревю аркеоложик“. Откритите антични артефакти са предадени във фонда на Лувъра в Париж. Сред тях са рисувани антични вази от родоско-йонийски тип от XVII – XIX век пр.н.е., позлатен венец на тракийски владетел, изящен бюст от варовик на аполонийска жена от III век пр.н.е.

Едни от най-значителните разкопки са проведени между 1946 и 1949 година под ръководството на Иван Венедиков и резултатите са публикувани в сборник „Аполония“.

От 2010 година в старата част на града се провеждат мащабни археологически разкопки, които довеждат до откриването и реставрирането на източните и южните крепостни стени, южната крепостна порта, средновековен митнически пункт, керамични и металургични пещи, леярни. През зимата на 2011 – 2012 година при южната крепостна стена екип български археолози под ръководството на Цоня Дражева и Димитър Недев разкрива едноапсидна църква, базилика и древен християнски некропол.